Особености на Българската Кухня

Българската кухня е условен термин, от който се подразбира традиционната българска кухня и модерни предложения, взаимствани отвън. По принцип понятието “българска кухня” означава първичния набор от ястия и съставки, които присъстват в живота на българския народ.
 Рецептите са формирани в продължение на векове, с традиции на ароматични и развитите техники за подготовка, което представлява синтез на европейска и азиатска кухня.

Със създаването на българската държава е и началото на сливането на кухните на траки, славяни и прабългари и началото на националната кухня. Всяка етническа група е включена с кулинарните си традиции. Хранителни традиции се формират от действието на следните фактори: географско местоположение, социално-икономическото развитие, религия, селско стопанство, сезонност, съоръжения и др. Траки, гърци, римляни, българи, славяни, както и много други племена се заселват на територията на днешна България, това оказва ефект на тази традиция още в древността. Археологически доказателства сочат, че основните съставки на древната кухня в тези земи са традиционни за този регион зеленчуци – зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън, различни видове месо – овнешко, козе, свинско, говеждо месо, птици, дивеч, зърнени култури – просо, овес, ечемик, ръж, пшеница и бобови растения – боб, леща, грах, фий.

Късно, през 16-17 век, растения и животни, намерени в Америка са въведени в  българската кухня – започнат да се появяват непознати храни – боб, чушки, домати, картофи, царевица, пуешко месо, слънчоглед, и др. От изток – ориз, подправки, като черен пипер, джинджифил, риган, канела и др.

Поради близостта си до Ориента, ориенталски технологии на готвене също намират място в България и специфични ястия са мусака, гювечи, imambayalda, патладжан пилаф, баклава, кадаиф и др.

След 1940 г. и особено след 1968 г., много от основните съставки липсват на пазара и те са заменени с други, които са днес част от националната ни кухня. По този начин, маслото се заменя със свинска мас, зехтин – с кисели краставички, яйчен прах  - с мляко “майонеза”.  Хайверът  не е налице и един продукт, наречен “Русенско варено”  го замества. Все пак, въпреки дефицита по време на комунистическия режим (поради развитието на туризма и идеята на търговска марка) се появяват емблематични за днешниата кухня български имена, като “Шопската салата”, “Каварма по радомирски”, “боб чорба по манастирски”, ” Яйца по панагюрски“,  ”пълнени чушки” и други, наложени от номенклатурата на националното турне – “Балкантурист”.

Източник: http://bulgarianfood.org/bg/